fallback

Последната година на нулевите лихви

2019 г. ще мине под знака на Банковия съюз и еврозоната

08:13 | 22.01.19 г. 10
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Банковите лихви са най-обсъжданата тема в България през последните години.

През 2007 г. бизнесът взимаше кредити с лихва между 8 и 9%, през миналата година финансирането падна на нива между 2,7 и 4%. Преди финансовата криза заемите за домакинствата се отпускаха при 12%, но сега потребителите ги намират между 8 и 9%, докато при жилищните кредити спадът е в диапазона 3 –  8%.

Станахме свидетели и на отрицателни лихви при спестяванията на бизнеса. През октомври банковата статистика регистрира най-голямото намаление при новите договори, които фирмите са сключвали за влоговете си в евро – минус 0,02%.

На отрицателна територия

Основната причина за намаляващата доходност по депозитите са отрицателните лихви, с които Българската народна банка (БНБ) и Европейската цетрална банка (ЕЦБ) облагат свръхрезервите на търговските банки. Въпреки ръста на кредитирането, липсата на достатъчно добри инвеститорски проекти не е в състояние да компенсира изпреварващия ръст на спестяванията. Бизнесът и гражданите предпочитат сигурността на банковия депозит, макар и покрит с гаранция до 100 хил. евро.

Каква ще бъде банковата политика по отношение на лихвите ще зависи от паричния ресурс, с който разполагат кредитните институции, но въпреки лихвидността, банкерите вече дадоха заявка, че поскъпването предстои.

Депозити на сектори нефинансови предприятия и домакинства (нов бизнес), октомври 2018

Цената на капитала

Очакванията са в средата на 2019 г. новите проекти на бизнеса да се реализират при нови, по-високи лихви. Подобен сценарий очаква и потребителите, за които обслужването на заемите ще зависи от цената на парите.

А увеличение в цената на капитала ще настъпи заради очакваните структурни промени в европейската, а оттам и в българската икономика.

Замяната на “меката” парична политика на ЕЦБ ще рефлектира с по-високи лихви и по-труден достъп до кредит. Очаква се средствата, необходими за плащане на по-високите лихви, да бъдат за сметка на потребление и инвестиции в реалния сектор.

Кредити на сектор нефинансови предприятия (нов бизнес), октомври 2018

Предупреждения за рецесия

БНБ нееднократно предупреди за зависимостта на България от външни шокове.

За малка икономика като българската, състоянието на еврозоната през следващите няколко години пряко ще влияе върху българските предприятия, от чиято производителност ще зависи оцеляването им. Като се има предвид колко силно са интегрирани фирмите ни в доставката на машини, оборудване и компоненти за своите контрагенти в развитите икономики, само конкурентните им предимства могат да ги запазят като предпочитани партньори.

Краят на евтините кредити

Промяна при лихвите ще има, предупреждават експертите и като аргумент за това посочват завърналата се инфлация и предстоящия край на паричните стимули в еврозоната. При обръщане на лихвения цикъл, при забавена икономическа активност, банките първи ще усетят кредитния риск в балансите си.

Сега брутният дял на необслужваните кредити и аванси в банковата система надхвърля средния показател за Европейския съюз и еврозоната, но на системно ниво делът на извършеното провизиране на брутните необслужвани кредити и аванси е по-висок.

Новият бизнес цикъл ще рефлектира най-вече в лихвената политика на кредитните институции. Повече от две години БНБ публично предупреждава за по-силно фокусиране върху управлението на кредитния риск.

„Едно предстоящо обръщане на лихвения цикъл, евентуално съчетано със забавена икономическа активност, ще доведе до натрупване и реализиране на повече кредитен риск в банковите баланси. Това изисква адекватна оценка и политики от страна на банките“, коментира управителят на централната банка Димитър Радев.

Опасенията са, че банките разхлабват стандартите при отпускане на заеми и евентуална промяна в платежоспособността на клиентите, ще създаде риск за обслужване на кредитите. Това се отнася най-вече за жилищните заеми.

Според статистиката през последните 20 месеца жилищните кредити нарастват с близо 1,6 млрд. лева, а  потребителските – с над 1,7 млрд. лева. Само за последните 12 месеца до октомври потребителското кредитиране расте с 15,8%, жилищното – с 10%, а отпуснатите на бизнеса заеми отбелязват увеличение с 4,8% на годишна база.  

Ръстът на кредита се дължи както на засиленото вътрешно търсене като отражение на нарасналата конкурентоспособност на икономиката. В резултат на нея се увеличи заетостта, има ръст и на заплатите. Кредитната експанзия се насочи най-вече към строителство, инвестиции в имоти и покупка на стоки с дълготрайна употреба.

Либералност в кредитните стандарти

„Но докато кредитирането расте с много бързи темпове, икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че е трябва подготовка за следващия негативен икономически цикъл“, коментира подуправителят на БНБ Калин Христов. Той напомня, че преди две години растежът се движеше от износа, но сега е доминирн от потреблението и това се вижда от банковата статистика. – Има масирано преоценяване на лихвите по депозитите, което се пренесе при кредитите. От средата на 2015 г. има спад на лихвения марж с 1,5%.“

Според него има масирано преоценяване на риска в двете страни на баланса –  на лихвите по депозитите на домакинствата  и допълнителния стимул за ливъридж – да се вземат парите от домакинствата, затова има и такъв ръст при ипотечните заеми.

Кредити на сектор домакинства (нов бизнес), октомври 2018

„При намаления лихвен марж банките потърсиха увеличение в платежните услуги, но дори и този потенциал е изчерпан, убеден е банкерът и прогнозира, че предстоящата „нормализация“ на лихвените нива, която ще настъпи при предстоящия бизнес цикъл, първо ще започне при депозитите и ще се принесе при кредитите.“

При новия цикъл ще има ново провизиране, което ще доведе до намаляване на печалбите на банките.

Как домакинствата ще понесат увеличението на лихвите, особено при ипотечните кредити, Калин Христов определи като политико-икономически въпрос, като подчерта, че домакинствата са и гласоподаватели, а това носи риск, който трябва да се мисли и управлява отсега.

Петър Андронов, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ, също предупреди, че „такова бурно кредитиране не винаги води до растеж на БВП“. Той е на мнение, че растежът на кредита е знак за внимание.

Банкерът препоръча да се намалят ценовите дисбаланси, които да се корегират „по-остро, когато има сигнал за увеличение на лихвите“ при промяна с намаление в потреблението, инфлация, безработица. Андронов смята, че конкуренцията между банките и високите нива на ликвидност в момента кара потребителите понякога да са неразумни, заради което могат да възникнат затруднения с погасяването на взетите заеми.

„Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши“, предупреди той.

Влизането в еврозоната 

Поредното предизвикателство пред финансова система е да докаже своята стабилност в процеса на присъединяване към еврозоната. Преди влизане във Валутния механизъм II (ERM II) балгарските банки трябва да докажат своята ефективност.

По думите на управителя на БНБ „банковият ни сектор е стабилен, в подобряваща се кондиция през последните три години“.

На системно равнище основните показатели за капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност са над средните за Европейския съюз. Равнището на необслужваните заеми е все още високо, но с ясно изразена тенденция на намаление.

Затова и очакванията са планираната  проверка от ЕЦБ, която ще направи  задълбочена оценка на банките през 2019 г., да не установи системни проблеми.

Шест банки ще бъдат "прекарани" през преглед на активите и стрес тестове от Европейската централна банка. „Предстоящата проверка ще бъде "щампа за качество", заяви на банкерския празник финансовият министър Владислав Горанов.

Той прогнозира, че през лятото на следващата година ще можем да се поздравим с една дълго чакана новина – „да си върнем част от суверенитета, присъединявайки българския лев към ERM II, след което почти по естествен път ще дочакаме времето за еврозоната".

„Еврозоната не е чудо, няма да реши автоматично проблемите ни, няма да ни заведе в рая. Но здравият разум ни казва, че това е по-добрият път за нас“, смята Петър Андронов.

В рамките на една година ще има яснота кога и как ще се присъединим към банковия съюз.

Въпреки прогнозите, че бъдещото въвеждане на еврото няма да доведе до сериозно нарастване на инфлацията, отсега се знае, че цените ще се  доближават до средните равнища в Европа в резултат на реалната конвергенция.

Хармонизация на закони

Подготовката за влизане в ERM II не мина без промени в банковите закони.

Законът за БНБ и Законът за кредитните институции трябва да стегнат надзора над кредитните институции. С макропруденциалната политика на централната банка ще се прилагат задължителни изисквания към банките, свързани с техните отношения с кредитополучателите. Тези изисквания ще са задължителни по отношение на банковия капитал и ще налагат ограничения за съотношението между кредит и обезпечение, или между кредит и доход на кредитополучателя.

Целта е да се предотврати прекомерна задлъжнялост на кредитополучателите, но и да се повиши устойчивостта на банките при материализирането на системен риск.

Консолидация в национален мащаб

Банковият сектор е един от най-привлекателните за разширяване на бизнес потенциала. Консолидацията на банките се прави за споделяне на риска, затова и по-малките банки се стремят да станат част от по-големи финансови структури.

В България този процес има своята динамика и трансформацията със сливанията в България осигурява по-голяма стабилност на банковия сектор, а с разширяване на пазарната територия се елиминира нездравословната надпревара.

През 2018 година приключи продажбата на ТБ Виктория на Инвестбанк, Пощенска банка обяви, че придобива българското поделение на Piraeus, а Банка ДСК получи разрешение от всички регулаторни органи за покупката на SG Експресбанк.

След като приключи сделката за консолидация между Банка ДСК и SG Експресбанк, новата банка може да стане пазарен лидер и да размести конфигурацията на банковата система, а от новите продукти и услуги да спечелят потребителите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:07 | 14.09.22 г.
fallback